Това разказа в интервю за БТА археологът от Археологическия музей във Варна гл. ас. д-р Владимир Славчев, като открои обработката на ценните метали и по-конкретно - на златото.

Същинското ювелирство започва тук през втората половина на 5-то хилядолетие пр. Хр.

По това време в района около Варна се обособява високоспециализиран металургичен център, който се специализира в областта на обработката на два различни метала - от мед се правят предмети, служещи за оръдия на труда, на сечива - шила, игли, различни длета и клинове, също така някои от изделията са играли ролята на инструменти за обработка на самия метал, посочи експертът.

По-интересното обаче от гледна точка на историята на ювелирството е обработката на злато. Златото започва да се обработва почти едновременно с медта, макар че източниците за неговия добив са различни.

Докато медта се добива от рудници чрез открит способ, чрез нагрявяне, напукване на скалата, претопяване на самите парчета скала и отделяне на шлаката от метала, при златото нещата стоят доста по-просто от гледна точка на обработката, тъй като то е събирано по долините на реките в разсипен вид, готово за претопяване.

Проблемът стои обаче с неговото събиране. Това е една не много трудоемка, но изключително дълготрайна работа.

Необходимо е да има хора, които целенасочено да се занимават само с това, за да могат да натрупат в края на един сезон по няколко грама злато. Ако по това време реките са били по- златоносни, хората са имали по-голям добив, но общо взето наблюденията на геолозите са, че една река, която е златоносна - пуска "равномерно" злато, т.е. дори и да смятаме, че ние сме изчерпали всичко, след определен брой години тя отново започва да дава и то в същото количество.

За подобряване на технологичните умения в бижутерията са примерите на великолепни предмети, намерени при разкопките на некропола край Варна.

В рамките на един проект, в който е участвал варненският археологически музей, имахме шанса да изследваме цялото праисторическо злато, което е откривано на територията на България, разказва още специалистът.

Сравнени са данните между находките и се оказва, че един амулет, открит до селищната могила в село Сава, Дългополско, и два амулета, които са открити в русенската селищна могила, са с абсолютно със същия химически състав както тези, които са открити във Варна. Това означава, с една голяма доза сигурност, че производството на такъв тип изделия е ставало тук около Варна и оттук те са били разпространявани, категоричен е археологът.

Варна е била най-старата цивилизация >>>