Няма регистрирани кърлежово-преносими инфекции, предаде "Фокус".

От здравната инспекция в морския град припомнят, че кърлежите пренасят множество болесттотворни микроорганизми.

Заразяването на човек става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко чрез смачкване с пръсти.

За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на впития кърлеж е най-добрата профилактика.

Възможно е заразяването да стане само часове след впиване на кърлежа. Здравните специалисти са категорични, че кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно.

Най-добре е това да стане с пинсети.

Неправилно е и мазането на мястото на впития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.

Лаймската болест е една от най-разпространените предаване с кърлежи инфекции в България. Между 20% и 30% от възрастните иксодови кърлежи и 10% от нимфите им са заразени с причинителите на Лаймската болест. Лечението на Лаймската болест се определя от стадия на болестта.

Препоръчват се високи дози антибиотици и при нужда повтаряне на лечението, вместо твърде продължителна терапия. Възможни са рецидиви месеци и години по-късно, предизвикани от останали в организма борелии.

Марсилската треска е другото най-разпространено заболяване, предавано чрез кърлежи. Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюктивата и при размачкването му с пръсти.

Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

Друго заболяване предавано чрез кърлежите е Ку-треската. Основен резервоар на причинителя на Ку-треската са селскостопанските животни - главно крави, кози, овце. При тях инфекцията обикновено протича без клинична проява. По време на размножителния период на животните чрез родилните ципи и околоплодните води се отделят голям брой от причинителите на болестта. Човек се заразява при вдишване на пръски или прах, съдържащи причинителя или при консумиране на заразени продукти.

Кримска-конго хеморагична треска е най-тежко протичащата, но за щастие най-рядко срещаната инфекциозна болест, пренасяна с кърлежи. Тя има сравнително ограничено разпространение.
Среща се само в няколко области на страната - Шуменска, Великотърновска, Бургаска, Старозагорска, Сливенска, Пазарджишка, Хасковска и Кържалийска. Освен чрез ухапване от кърлеж заразяването може да стане и при допир с кръвта на болния по време на неговото изследване, обслужване или при медицинска манипулация.

Кримската-конго хеморагична треска започва с грипоподобни оплаквания - висока температура с втрисане, главоболие, мускулни болки. Появяват се обилни кръвоизливи от кожата венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход. Възстановяването е продължително. Лечението задължително се провежда в инфекциозно отделение. Професионално застрашените могат да се предпазят от заразяване, като профилактично се имунизират с ваксина.