Това съобщи ръководителят на археологическите дейности гл. ас. д-р Христо Кузов от Варненския археологически музей пред БТА.

Според д-р Кузов изследваният участък е в рамките на археологическия резерват, като се очаква откриването на част от крепостната стена на късноантичния град.

Археолозите са намерили мястото, откъдето инженерно-водопроводното съоръжение преминава през крепостната стена.

За съществуването на откритата част от стената е станало ясно още преди година при строителството на жилищна сграда в центъра на морската столица, уточни Кузов.

"След разкриването и почистването на крепостната стена видяхме, че по посока от изток към запад в нея навлиза перпендикулярно водопровод, които е конструктивно свързан", пояснява археологът.

Дължината на разкритата част от стената, източно от акведукта, е около 6 метра. Особеност на градежа в тази част са прецизно обработените каменни блокове, които са в два реда, а в близост до акведукта са запазени до четири.

За строителна спойка е използван розов хоросан, подобен на този в основата. Западно от акведукта крепостната стена е с различен градеж. Разкритата част от стената е с височина 3.60 м. , уточнява Кузов.

Откриването на главен акведукт се случва за първи път и от разкритото до момента могат да се различат три строителни периода, споделя д-р Христо Кузов.

Първият се отнася към 4 век, когато заедно със строежа на крепостната стена е бил построен и акведукта на късноантичния град Одесос, като едно цяло. Предполага се, че той е довеждал водата в града от няколко водосбора от платото над града.

Акведуктът подхожда почти перпендикулярно към крепостната стена. Разкритата част от него е с дължина само от около 17 метра. Достатъчно, за да се забележи старанието и вещината, с която той е изграден от квадри и по-големи каменни блокове, а над тях строителството е продължено изцяло от тухли, достигащи дебелина до 13 реда, разказа археологът.

За спойка при градежа е ползван хоросан от едро натрошени парчета от строителна керамика. Диаметърът на керамичните тръби, пренасящи водата, е от около 25 см.

Вторият строителен период се отнася към времето от края на 4 век и началото на 5 век. Той върви успоредно покрай западната част на старинния водопровод. Изграден е от по-малки по диаметър керамични тръби и е положен чрез издълбаване на легло в него. При полагането им строителите частично са разрушили части от акведукта, които са се намирали в близост до крепостната стена.

И третият период се свързва с османския период, разказва Кузов.

При полагането на водопровода тръбите са били обмазани със здрав сивобял хоросан, а около него е била изградена и запълвана с късноантични тухли и фрагменти от глазирана османска керамика защитна кутия.

Водопроводните тръби са керамични с по-малък диаметър. Вероятно този водопровод е обслужвал сгради или съоръжения вътре в османската крепост Варна, обяснява главен асистент д-р Кузов.

Любопитен акцент са две съоръжения от системата, с които е било извършвано утаяването на водата и които представляват система от керамични тръби, преминаващи през стените на две големи керамични делви-питоси, и тази система е била свързана вторично с акведукта, посочи археологът.

Оттам водата се е отвеждала до питосите, след което е можела да бъде ползвана. Предполага се, че това е възможно да е било и водохранилище, ползвано при обсада на крепостта.

Всички елементи са добре съхранени и нагледно позволяват да се проследи начинът, по който водата е била ползвана.

Последният обект от разкритата система на акведукта е кладенец. Най-вероятно от османската епоха. Изграден от добре подбрани камъни с малки и средни размери, които са подредени прецизно в редова зидария. При изграждането на този кладенец е бил разрушен сектор от западното лице на акведукта, отбеляза археологът.

Резултатите от спасителните разкопки не са окончателни и тепърва предстои работа, за да се направи точна хронология и стратиграфия на обекта. Логично следва да се реши и каква ще е съдбата на акведукта, след като той се намира в регулиран парцел, където предстои строителство.

Комисия на Министерството на културата трябва да изготви препоръки, а проектът за запазването на структурите да бъде съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство, уточни Христо Кузов. Вече са водени разговори с инвеститора на обекта за проектиране на приземен етаж, който да съхрани и експонира достъпно откритото от древния Одесос.