По наредба един водолазен екип е от четирима души. В повечето градове работят само двама щатни водолази.

„Човешкият живот се гледа, първо винаги човешкият живот, затрупани коли имаше, в глинестата тиня, първо минавахме в засегнатите райони, където е минала вълната и търсехме хора, които имат евентуална нужда от евакуация”, разказва Радослав Славов от Варна, който спасява хора при потопа в Аспарухово.

Варненският екип покрива и водоемите в областите Добрич, Русе и Силистра. Състои се от двама щатни и трима нещатни водолази.

„Когато трябва да съм на работа, както е сега, в пожарната, аз съм водач на специализиран автомобил, оттам бройката отпада, а аз идвам на акция водолазна и де факто смяната остава от един човек ощетена”, разказва  Светлозар Стойчев, който е нещатен водолаз.

„При наводненията в Мизия и Бяла Слатина, ако не беше намесата на щатните водолази, жертвите щяха да са повече... Извадихме един 90-годишен възрастен човек на носилка в лодка при страхотно течение”, казва Борислав Арнаудов, старши спасител-водолаз от ПБЗН-София.

Заради неясния статут и многократното прехвърляне на водолазите към различни служби, мнозина се пенсионират, преди да станат на 40 години.

Един от най-старите спасители с над 1500 часа под вода – Александър Видов, отбелязва и друг проблем.

„Според мен много трябва да се наблегне на тренировките, защото те са основен фактор за безопасността на хората”, смята той.

Именно при тренировка старшите предават опита си на младите колеги и така могат да се избегнат ненужни жертви в бедствия.